We’re back on air ( : Извинявам се за големите дупки, но съм малко мързелив, дори и когато става дума за хобитата ми. И понеже след пауза е подобаващо човек да се завърне с гръм и трясък, съм замислил постинг, излизащ извън границите, които сам поставих на блога си. Тук песента е избрана чисто фиктивно, колкото постингът да има заглавие. Всъщност темата ще е единствената група в моя музикален свят, която не мога да побера в никакви граници, рамки и определения. Ще пиша за най-красивото дете на музикалната индустрия, за най-оригиналната група, която някога съм чувал, за великите (това определение вероятно го използвам за първи и последен път) Sigur Ros.
Кои са Sigur Ros?
Sigur Ros са исландска група, чиято музика аз лично не бих се наел да вкарам в определен стил. Един приятел ме посъветва да съкратя тази част от постингите, защото е леко досадна. След кратък размисъл реших, че е прав, така че оттук-нататък ще процедираме по следния начин. Ако искате да научите повече факти за Sigur Ros, може да го направите тук (God bless Wikipedia!). А аз ще се придържам към субективното си мнение, защото май там се крие есенцията на блоговете ( :
Защо Sigur Ros са толкова специални за мене?
Защото в моите очи/уши Sigur Ros са синоним на съвършенство и на безкрайна, приказна, недокосната, вълшебна, бяла и неземно красива чистота ( : Няма друга група, на която толкова много да се възхищавам. Не бих могъл да ги оприлича на нищо, което слушам. Музиката им е толкова комплексна, толкова оригинална и същевременно толкова спокойна и наситена с чувства, че, когато ги слушам, се чувствам буквално “out of this world”. Някои групи слушам, за да се забавлявам, някои, за да се заредя с енергия, трети, за да се усмихна, някои, много специални, ме карат да плача, а Sigur Ros правят всичко това едновременно. В тях просто потъвам и тогава няма нищо друго освен музиката. А никога не съм вярвал, че група, чиито текстове изобщо не разбирам (защото една част са на исландски, а другата на измислен от групата език), може да ми действа така. Но е факт. И все пак:
Защо избрах “Glosoli”?
Заради клипа ( : Да, съвършенството на Sigur Ros се простира дори и върху клиповете им. Без съмнение най-добрите, които някога съм гледал. Това не са просто клипове, това са късометражни филми с уникални сюжети. Бих ги препоръчал дори и на хора, които не харесват музиката на групата, само заради кинематографичната им стойност. Първият път, когато гледах клипа на “Glosoli”, плаках половин час след това. След което си пуснах клипа на “Hoppipolla”, който също ме разплака. След това гледах този на “Svefn-g-englar” и след като и там ситуацията се повтори, изгледах всички възможни клипове на Sigur Ros. Все пак този на “Glosoli”, може би като първи, ми остана любим и заради това реших да използвам тази песен за име. Иначе, ако не беше клипът, този път можеше да бъде наистина, ама наистина която и да е. В предишния постинг споменах, че ако съм гледал някоя от групите, за които пиша, на живо, ще го споменавам. За съжаление, тук не мога да се похваля с това, макар че със сигурност е най-голямото ми музикално желание. Сестра ми обаче имаше щастието да отиде на концерт на Sigur Ros, от който ми се обади и само за 2-те минути, в които слушах на мобилния си телефон, целият бях плувнал в сълзи. Тя от своя страна каза, че е била в това състояние през всичките 2 часа. Така че, като обобщение – Sigur Ros са магия. Enjoy!
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
P.S.: Малко и лесно упражнение за начинаещите Sigur Ros слушатели ( : При мене действа безотказно! Загасяте лампата в стаята, сядате удобно, затваряте си очите, пускате си Sigur Ros и се оставяте музиката да ви носи. Нямате представа колко далече от проблемите ви и на какви красиви места ще ви отведе ( :








sled tova predstavqne ne mi ostava nishto drugo osven da si vzema slushalkite i da chuq muzikata za koqto govorish
Пробвай, може и да ти хареса ( :