Dream Theater – Wait For Sleep

Howdy, y’all! Ами аз, такова де … тази вечер … май … пак ще попиша мъничко ( : И тъй като това е последният постинг от стария songblog, който ми остана да прехвърля тук, без много церемонене, директно обявявам песента: Dream Theater – Wait For Sleep!

Кои са Dream Theater?

Dream Theater са американска прогресив метъл група от Ню Йорк. Какво е прогресив метъл и повече за групата можете да прочетете тук. Иначе, от персонална гледна точка, Dream Theater са една от групите, по които най-много съм се “запалвал” и която дълго време се е ползвала с култов статус в моя музикален свят. Това в последствие се промени де – заедно с мутациите на вкуса ми и моята любов към прогресив рок/метъла отслабна в полза на други стилове, но когато бях на 15-16 години това за мене си беше абсолютният връх в музиката и никой не можеше да ме убеди, че може да има нещо по-високо ( : Един албум на Dream Theater обаче успя да запази значението си за мене през цялото това време и днес продължавам да го слушам с удоволствие и да го нося навсякъде със себе си. Става дума за втория им албум: “Images And Words”. Именно от него е и днешната песен.

С какво “Wait For Sleep” е специална за мене?

За да отговоря пълноценно на този въпрос, ще трябва да разкажа солидна предистория, но разчитам на търпението на читателите ( : Here goes nothing … Може би съм споменавал, но дори и да не съм, сега го правя – родом съм от София. Съвсем конкретно – от ж.к. “Света Троица”. Това е един от по-малко известните софийски квартали, но пък е и един от най-старите такива и със сигурност един от малкото, успели да запазят нещо от духа на София от едно време в себе си (колкото и силно да е бичуван този град от модерната си история). Та “Света Троица” е едно от малкото места в столицата, където до скоро все още можеха да се видят деца, играещи по улиците, тичащи мръсни с пръчки в ръце, берящи джанки и брулещи кестени. Сега вече май съвсем изчезнаха, но това е друга тема. Важното е, че аз бях едно от тези хлапета и съвсем не бях сам. Имах около десетина “братя”, които по някаква странна прищявка на съдбата също като мене нямаха села, в които да прекарват летата си и по принуда ги прекарвахме в квартала, който пък за сметка на това е без съмнение кварталът на София с най-много (това е проверено!) футболни игрища, страшно много детски площадки, един малък и един огромен парк, и сума ти овощни дървета. Идилия ( : Беше ужасно забавно. Всеки ден ставахме и се чудехме каква глупост бихме могли да свършим. И винаги се намираше. И понеже един постинг никога не би могъл да ми стигне да разкажа отделно за всяка една от тях, ще ги онагледя по следния начин: ние бяхме момчетата от “Изпити по Никое Време”, “Войната на Таралежите” и “Шампионите ги Бият в Събота”, само че в края 90-те години ( : Освен глупостите обаче имахме и едно друго основно занимание: играехме футбол. Абсолютно всеки ден, от сутрин до вечер, независимо дали вали дъжд или е 40 градуса на сянка. Беше като задължение, естественото ежедневие; който не играеше футбол, автоматично ставаше “странен” и спирахме да му обръщаме внимание. Когато влязохме в гимназията, спряхме с вършенето на глупости, изглежда леко пораснахме, но не спряхме с футбола ( : Да играеш футбол за нас се беше превърнало в начин на живот. В други квартали пушеха трева и висяха по кафета и компютърни клубове, ние тичахме и ритахме.

И така лека-полека стигаме до песента ( :

Беше лятото м/у 9 и 10 клас. Една от поредните вечери, след ужасно як мач (един от най-добрите ни, винаги ще го помня, но и това е друга тема), се прибрах вкъщи, изкъпах се, вечерях, помотах се и, супер изморен, реших, че ще си лягам. Беше около полунощ и както всяко софийско лято, макар и късно вечер, навън си беше около 25 градуса, което след 40 през деня, минаваше за прохладно ( : Пуснах си “Images And Words”, послушах малко и понеже ми беше горещо, реших да изляза на балкона за кратко. Облегнах се на парапета, загледах се в игрището зад блока, на което до преди 3 часа бях играл футбол, в черницата, която расте зад едната врата, в отсрещния блок, където живееха половината ми приятели, заслушах се в тишината на квартала, музиката се чуваше съвсем тихо от стаята и албумът стигна до “Wait For Sleep”. Беше като магия. Просто всичко си пасна на мястото. И под звуците на песента се замислих колко много обичам кварталните си приятели и съотборници, как се познаваме от 5-годишни и как общото ни детство така здраво ни е свързало, че дори и след години да се превърнем в коренно различни един от друг хора (както и стана), аз все така ще знам, че винаги мога да разчитам на тях и че те винаги си остават “кварталните братя”, независимо от времето и разстоянието, което ни разделя (както и стана и дай Боже си остане и занапред) ( : Освен това се замислих, че както си седя на балкона и си гледам, единственото, което ме интересува, е утрешният, пореден мач. И си дадох сметка, че точно в този момент, точно в тези 2 минути и 32 секунди, аз нямам проблеми, при което си казах: “Запомни тук и сега, защото това е абсолютно безгрижие”. Та в края на краищата това е и отговорът на горестоящия въпрос: “Wait For Sleep” e толкова специална за мен, защото ми навява безгрижие и защото, слушайки я, се сещам за ситуацията, която описах (надявайки се, че не съм ви убил от скука) и поне за кратко забравям тревогите си и се връщам в онези невероятни футболни лета в “Света Троица” с приятелите от детството ми ( : Dream Theater – “Wait For Sleep” – Enjoy!

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

P.S. В стария songblog този постинг беше посветен на една много вярна читателка – cinnamontree (Read her mind в Blogroll-а), защото тогава успя да познае за коя песен ще пиша и защото прояви нечовешко търпение към моята несериозност. Остава си посветен на нея и сега ( :