Nouvelle Vague – Dance With Me

Песните, за които писах досега, бяха песни наистина важни за мене, но тази, на която е посветен настоящият постинг, буквално промени живота ми. Това, което изпитвам, когато слушам “Dance With Me” е толкова комплексно, че чак се изненадвам как е възможно музика да въздейства по такъв начин. Не съм сигурен дали ще успея да го облека в думи, но ще се опитам. Като за начало да отговорим на, станалия стандартен, първи въпрос:

Кои са Nouvelle Vague?

Nouvelle Vague са френски музикален проект, създаден през 2003 година от Marc Collin и Olivier Libaux. (Само вмъквам, че “nouvelle vague” на френски значи “нова вълна” и е понятието, използвано за популярно течение във френското кино през 50-те и 60-те години на 20-ти век). Тъй като и двамата са джаз-музиканти, израснали с музиката на 70-те и 80-те години, те решават да подберат любими техни песни от този период и да им направят кавъри с bossa nova аранжименти.

Какво е bossa nova?

Bossa nova (от португалски – “нова вълна”) е, популярна в края на 50-те и началото на 60-те, бразилска акустична музика, която представлява комбинация между джаз и самба. Основен момент в концепцията на проекта е, че Nouvelle Vague няма постоянен вокал. За групата пеят най-различни хора (предимно жени), като задължително условие е човекът, изпълняващ песента, да не я е чувал преди това, за да може кавърът да има свое уникално звучене и да се различава от оригиналната версия. Съответно, на концертите на Nouvelle Vague певиците се редуват, като почти винаги са по две.

Няколко думи за Nouvelle Vague на живо…

Стори ми се добра идея оттук-нататък в Songblog, ако се случи да пиша за група, която съм гледал на живо, да споделям и част от впечатлениятa си от изпълнението. Явно ще поставя началото на това хрумване с Nouvelle Vague. Имах късмета да присъствам на техен концерт през ноември 2006-та в един клуб в Ерланген. Имах още по-голям късмет да уцеля комбинацията от мъжки и женски вокал, което не се случва на много хора, тъй като, както по-нагоре вече споменах, в групата от певци на Nouvelle Vague съотношението е в полза на жените. Иначе самият концерт беше много хубав. Със сигурност мога да кажа, че това е най-спокойният концерт, на който съм присъствал (реално погледнато е логично – просто музиката им е изцяло “lounge” ориентирана), но именно заради това и ми хареса толкова. За около 2 часа се отпуснах напълно и просто се наслаждавах на песните. Групата се държа много балансирано – абсолютно безупречни изпълнения, кратки импровизации, умерен контакт с публиката и много “усмихнато” сценично поведение. Обобщено с две думи: двучасово пълно емоционално разтоварване, като накрая атмосферата в клуба беше почти “интимна” ( : Бих препоръчал на всеки, който има възможност да ги гледа, да не се колебае, ами просто да си купи билет и да го направи. След това изключително подробно въведение, да се върнем на съществената част:

Какво е специалното при “Dance With Me”?

“Dance With Me” е третата песен от втория албум на Nouvelle Vague – “Bande a Part” и 100% е най-любимата ми песен на групата. Оригиналът е на съществувалата през 80-те години пънк-супергрупа The Lords of the New Church. Моментът, когато чух за първи път “Dance With Me” е един най-противоречивите моменти от живота ми досега. Беше есента на 2006-та година, тъкмо беше минала 1 година откакто бях дошъл да следвам в Германия, следването ми въобще не вървеше, най-добрият ми приятел, с когото живеехме заедно, реши да се върне в България, не можех да си намеря работа, нямах почти никакви приятели в Германия, имах крайно незадоволителен социален живот, а пък понятието “личен живот” по онова време изобщо не съществуваше в речника ми. Бях много объркан тогава, изобщо не бях сигурен в изборите си и имах чувството, че имам силно ограничен контрол върху ежедневието си. Спомняйки си за това време в Германия, не мога да го определя като гадно, но мога да го определя като доста странно. И тогава открих Nouvelle Vague и чух “Dance With Me”. Не помня дали песента веднага ми направи толкова силно впечатление, но с времето така се запечата в съзнанието ми, че сега мога да озвуча всеки един по-важен момент от живота си с нея. Въпреки че я чух за първи път преди три години, сега, когато се сещам за неща случили ми се, да речем, преди 10 години, пак това е песента, която ги озвучава. А това, което чувствам, докато слушам “Dance With Me” е толкова сложно и многостранно, че прилича на комбинация от всичко, което някога съм изпитвал. Началото на песента отключва такъв водовъртеж от спомени в главата ми, че хем ми става тъжно, докато я слушам, хем най-искрено се усмихвам. И все пак има едно преобладаващо чувство, което винаги излиза на повърхността към края на песента и то е … чувството, че съм влюбен ( : И това е невероятно! Винаги съм вярвал, че човек може да се чувства влюбен, само когато наистина е, но тази песен ме опроверга! Още не мога да разбера как го прави и не знам дали винаги ще има този ефект върху мен, но докато го има (а вероятно и след това), ще е безценна за мен. Та по онова време всяка сутрин в продължение на 2 месеца, преди да изляза от вкъщи си пусках “Dance With Me” – беше нещо като част от закуската ми. А колкото до живота ми в Германия след песента – втората година стана още по-трудна от първата. Едва не ме изхвърлиха от университета, попаднах в голяма емоционална дупка, в каквато не бях изпадал до преди това, даже имаше един период, в който почти всяка вечер заспивах със сълзи на очите. И въпреки това някакси успях да премина през тази фаза. Във всяка една област от живота ми за това време нещо се промени и се разви по някакъв начин. И макар че и днес, след като вече е минала и четвъртъта ми година тук, все още има какво да се желае, поне вече виждам по-добре пътя си и не се съмнявам в изборите си. Мога малко по-ясно да формулирам желанията си и имам малко по-ясни виждания, за това как да ги изпълня. А това според мене е стъпка напред. В тази връзка “Dance With Me” се превърна в символ на желаната промяна. И сега, когато усетя, че нещо ми липсва, винаги си я пускам, за да си припомня, че нищо не остава едно и също завинаги и че човек се доближава до нещата, които желае, стига да е достатъчно търпелив и достатъчно постоянен. Защото, както майка ми обича да казва: “Истинските неща изискват повече време.” Nouvelle Vague – Dance With Me – Enjoy!

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

P.S. Иска ми се да кажа и две думи за клипа на песента. Той всъщност е известна сцена от филма “Bande a Part” (на който де факто е кръстен вторият албум на Nouvelle Vague) на режисьора Jean Luc-Godard – виден представител на гореописаното течение във френското кино, чието име групата носи. Филмът има почти същото значение за мене като песента. Гледах го веднага, след като чух “Dance With Me”, така че повечето неща, които казах за песента, важат и за него. Ако това беше Filmblog, той със сигурност щеше да получи място вътре ( : Препоръчвам го на всеки (английското заглавие е “Band of Outsiders”). Първото впечатление, което оставя е леко особено, но всъщност е доста забавен, гледа се много лесно и поне при мене успя да провокира много весело настроение ( : Освен това една от главните роли се изпълнява от Anna Karina, която по мое мнение е една от най-красивите актриси в киното изобщо. Просто я вижте към края на клипа, когато остава да си танцува сама … уникално! Така де, да не се увличам – ако ви е станало интересно, хвърлете му едно око ето тук ( :